Слънцето (Огънят) целува цветчетата и събужда техния аромат.
Дъждът (Водата) налива със сок благоуханието и го превръща от фино и почти ефирно в по-осезаемо за сетивата на човека.
Почвата (Земята) захранва и позволява навлизането на аромата в нашата плътност.
Вятърът (Въздухът) понася нектара на липата и разгръща аурата на Духа й.
Ефирът (Етерът) е този, който е тайно скрит в цветовете и който разцъфтява като пробудено милосърдие у хората.
[IMAGE: https://images.ecency.com/DQmNubKg9PBjKCmJ9yiVvKBq4c2X79E4Ki86MuLDoJ7pyim/img_3981.jpg]

Photo credit: PIXABAY.COM / SZJENO09190